Усмивката – из Норбеков, “Опитът на един глупак, стигнал до прозрението”

Обзе ме желание да отида и да видя с очите си как се постига чудодейното изцеряване. Разбрахме се с мои приятели – режисьор и оператор, да заминем заедно. Мислех си: „Щом ония са се излекували, аз ще си запиша всички рецепти и като се върна в града, ще стана велик лекар.”
Стигнахме посред нощ. Настаниха ни. На другия ден ни събудиха в 11 часа. Събраха ни всичките и казаха:
- Молим ви в нашия храм да не съгрешавате.
Който не изпълни молбата, ще помага в кухнята – ще носи вода.
Съгрешаването е да ходиш мрачен. Значи затова ми направиха впечатление монасите. Движат се с лека усмивка и са стегнати в снагата като кипариси, по-точно все едно са глътнали бастуни.
Значи трябва през цялото време да се усмихваме. Изслушахме препоръките, поусмихнахме се, а след две минути старият навик да ходим с градски физиономии, вечно кисели и недоволни, надделя.
Поначало очаквах да видя позлатени куполи и тем подобни, а имаше само едни малки симпатични къщички и нищо друго. Само дето постоянно гореше огън. Те са поклонници на огъня и на слънцето, но нямат храм. (още…)